Безброй пъти питах защо. В търсенето си на някакъв отговор безброй пъти поглеждах нагоре в очакване, че ще получа някаква яснота ей така, от нищото, като по филмите, че ще стане чудо и животът ми ще стане същия както преди. Безброй пъти свеждах  поглед надолу в отчаяние и безнадежност, че нищо никога няма да се промени. Обвинявах се, отричах се, срамувах се, понякога дори се мразех. Но запазих вярата в сърцето си, че всичко се случва с причина, и търпеливо чаках този ден, в който може би бих получила някаква яснота защо, защо, защо се случва точно на мен. 

И както честичко става, в най-малко очаквания, но най-подходящ момент, животът ни открива нови хоризонти, които преосмислят целия ни модел на мислене и поведение. 

За мен този момент дойде една сутрин, когато в своето отчаяние и безнадежност, твърдо решена да намеря начин да се справя с “проблема” си, попаднах на сайта на Клуба на паникьорите “Бялата лястовица” и книгата на основателката Петя Петрова, Другото лице на паниката. 

Няма да се впускам в подробности как не можех да повярвам, че досега не я бях открила. Уви, в крайна сметка всичко в живота ни идва, когато сме готови за него. Явно за мен този момент е бил сега, четири години по късно. 

Четири години след като получих първата си паник атака, четири години в които копнеех за живота си преди и за старото си мен, аз осъзнах, че всъщност аз не искам стария си начин на живот! Именно моите убеждения, моите вярвания, моите идеализации за живота, начина по-който се отнасях със себе си, емоциите и напрежението, които трупах с годините, именно всички тези неща ме бяха докарали до състоянието ми на паник атака. Бях понесла непосилен емоционален товар на плещите си и това е бил начинът на тялото ми да ме информира, че имам нужда да спра, да освободя трупани с години гняв, неуважение, чувство на отхвърленост и вина. Това е бил начинът на тялото ми да ме имформира, че имам нужда от промяна - промяна в самата себе си, промяна на вярванията и ценостите ми. 

Сега разбирам. Сега знам, че не съм само аз, че има и деуги като мен, че и те се борят със себе си, и побеждават. Сега осъзнах, че може би най-лошия момент в живота ми всъщност е носил нещо хиваво в себе си - промяната. Сега съм готова. Време е да погледна в най-тъмните части на душата си, да ги разбера, да ги приема и да ги освободя. Време е за промяна.