Стоя с високо вдигната глава сред тълпата и се оглеждам. Този път не се тревожа, какво мислят хората около мен, не се притеснявам дали ще ме критикуват, дали ще ме похвалят, дали ще ме харесат. Този път се тревожа дали аз ще харесам тях. Този път съм уверена, силна и независима. Този път съм спонтанна, казвам това, което мисля, не се срамувам нито от знанията си, нито от невежеството си, нито от чувствата си. Този път съм аз - такава, каквато съм. 

Уморих се да чакам подходящия момент, да се опитвам да казвам правилните неща, да се стремя да се харесам на всички. Уморих се да се опитвам да бъда перфектна. Нищо в света не е перфектно. А е така съвършен! От всеки стрък трева, всяко цвете, всеки плод, всеки човек. И в този ред на мисли се научих да обичам себе си. Без никакво но, без или, или ако, без запетайки и многоточия. 

Още съм си аз. Не толкова наивна, не толкова благосклонна, не толкова въздържана. И обичам себе си точно такава. Обичайте се и вие, точно такива, каквито сте. Приемайте всички ваши несъвършенства, защото те ни правят истински хора!