Тя не се обърна към никого за съвет, нито прочете книга как да продължи напред, просто го направи. Освободи се от всички спомени, които я връщаха назад. Освободи се от притесненията, които не и позволяваха да продължи напред. Спря да планира и премисля как да направи всичко винаги правилно. 

Тя не си беше обещала да продължи напред, не пишеше за това в дневника си, не си беше поставила краен срок кога да го направи. Не направи публично изявление, не сложи обява във вестника, не гледа прогнозата за времето, нито прочете хороскопа си за деня. Просто реши да продължи напред. 

Тя не анализираше ситуацията, не изпълни никакъв духовен ритуал, не се обади на приятелите си, всъщност не продума и дума. Просто го направи. 

Никой не беше там, когато се случи. Нямаше нито аплодисменти, нито поздравления. Никой не и благодари, нито я възхвали. Никой не забеляза нищо. Като есенно листо падащо към земята, тя просто реши да продължи напред. 

Не изискваше много усилия или непосилни жертви. Не беше добро. Не беше лошо. Просто беше това, което беше. В живота трябва да се гледа напред.