Всяка изминала година завуршва с куп обещания за следващата. Какви ще бъдем.
Какви няма да бъдем. В какво ще вярваме и в какво няма да вярваме. Какви принципи ще следваме и кои ще зачеркнем. С какви хора ще се обградим през новата година и кои ще изоставим там, в миналото. Онова минало което упорито се стремим да забравим, но стремглаво неимоверно много преиграваме в ума си чудейки се какво би било ако бяхме постъпили иначе. 

И посрещаме новата година изпълнени с вяра, че нещата ще са различни, че ние ще бъдем различни, че светът ще бъде различен. Посрещаме я с надеждата, че ни се дава пореден шанс, да започнем всичко от начало, на чисто, без разочарованията от онова минало и без страха от онова бъдеще. Поглеждаме безкрайно дългия си лист от нови обещания, написани в последния ден на старата година, обещаваме си че ще ги следваме всеки ден само за да осъзнаем на следващия, че промяната изисква прекалено много постоянство и всекидневни усилия. И едно по едно нещата от листа ни изглеждат по - маловажни и незначителни и непостижими. Защото така сме устроени ние хората, подсъзнателно се страхуваме от промяната. Страхуваме се какво ще кажат хората. Страхуваме се да не се провалим в усилията си. Страхуваме се да не бъдем разочаровани, и осъждани, и пренебрегнати, и отхвърлени. Страхуваме се да бъдем себе си, но се страхуваме да бъдем и някой друг. 

През новата година си пожелавам, за всички нас да бъдем смели. Пожелавам си без колебание да вършим нещата, които със сърцето си чувстваме, че са правилни. Пожелавам си да вярваме в живота и в това, че колкото и далеч да ни отведе, пътуването ще си струва. Пожелавам си да обичаме себе си такива, каквито сме. Пожелавам си да приемаме околните без да се опитваме да ги променим. Единствената промяна над която имаме контрол е промяната в самите нас. Не можем да направим всички хора щастливи, но можем да направим поне себе си. Нека бъдем добри. И здрави. Честита нова година - имаме още един шанс да постъпим правилно.